-
Въведение
Цесията е правен мреханизъм, който позволява на кредитора (цедент) да прехвърли своето право на вземане от длъжника към трета страна (цесионер). Този процес е широко използван във финансовата индустрия и се прилага за управление на кредитни и търговски искове, позволявайки на кредиторите да преобразуват своите вземания в ликвидни активи. Най-общо казано прехвърлянето на вземане (цесия) включва прехвърляне на правата върху определено вземане от един кредитор (цесионер), който има право на плащане от длъжник, към друго лице (нов кредитор, известен като цедент).
-
Правна рамка на цесията
Според различни национални законодателства, цесията се регулира по различен начин, но общите принципи остават постоянни: цедентът трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането и да предостави на цесионера всички съответни документи. В международен контекст, например, прилагането на Регламент Рим I в Европейския съюз уточнява, че законът, приложим към цесията, е законът на страната, където цедентът обикновено резидир. Законът за задълженията и договорите в България регламентира цесията в чл. 99 и чл.100. Сделката по прехвърляне на вземането /цесията/ се сключва между кредитора и трето лице и законът не изисква съгласието на длъжника. Въпреки това цедентът трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Цедентът е длъжен да предостави на цесионера всички документи, свързани с вземането, и да документира прехвърлянето писмено.
-
Предимства на цесията за цедента /първоначалния притежател на вземането/
Финансова ликвидност: Цедентът получава незабавни финанси в замяна на вземанията, което може да подобри неговата капиталова адекватност и ликвидност.
Управление на риска: Цедентът се освобождава от риск от несъбираемост, като прехвърля този риск към цесионера.
Оптимизация на ресурсите: Премахване на нуждата от управление и събиране на вземанията, позволява на цедента да се съсредоточи върху основната си дейност.
-
Процес
Цесията започва с идентификацията на подходящи вземания за прехвърляне, след което се извършва оценка на вземанията от цесионера. Сключва се договор за цесия, който урежда всички аспекти на сделката, включително цената на вземането. Важен елемент е Уведомяването на длъжника, което трябва да бъде извършено незабавно след сключване на договора.
-
Страни и техните задължения:
Както вече стана ясно от всичко до тук, страните по договора за цесия са 3:
- Цедент - кредиторът, прехвърлящ вземането на длъжника към трета страна. Цедентът е длъжен е да предостави на цесионера всички необходими документи и да гарантира за законосъобразността на вземането, както и да потвърди сключването на договора за цесия. Следва да се отбележи, че цедентът не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако това не е упоменато в сключения договор за цесия.
- Цесионер - лицето /физическо или юридическо/, комуто цедентът прехвърля своето вземане по договора за цесия. Цесионерът поема административните и правни действия за събиране на дълга. Отговаря за правилното управление на прехвърлените вземания. При процеса на сключване на договора за цесия, вземането се прехвърля от първоначалния кредитор към новия кредитор заедно с всичките му привилегии и обезпечения, което включва залози и ипотеки, както и допълнителни права като лихви по основния дълг, включително и тези, които вече са изтекли, освен ако специфично не е договорено иначе между страните. Този процес включва и прехвърлянето на всички свързани документи, които потвърждават съществуването и условията на вземането. Така, новият кредитор, наречен цесионер, получава в ръцете си всички необходими документи, които удостоверяват вземането и му позволяват да упражнява правата си въз основа на прехвърленото вземане. Това осигурява правна сигурност и плавен преход на правата от един кредитор към друг.
- Длъжник - В контекста на цесията, длъжникът не участва като страна по договора за прехвърляне на вземането, което означава, че неговите права са ограничени предимно до получаване на информация за статуса на вземането му. Законовата рамка изисква този длъжник да бъде информиран за всеки прехвърлителен акт на вземането му, за да се гарантира валидността на цесията. Ако длъжникът не бъде уведомен за тези промени, цесията може да бъде обявена за невалидна. Специфичната информация, която трябва да се предостави на длъжника, включва идентификацията на новия кредитор – наименование и адрес, както и подробности за дължимата сума, включително главницата и натрупаните лихви. Тази процедура осигурява прозрачност и правна защита за длъжника, като му позволява да знае към кого и колко е задължен да плати, и предотвратява възможността за злоупотреби от страна на новия кредитор.
-
Възможност за оспорване:
Оспорването на цесията и нейното правно действие са значими аспекти в контекста на прехвърлянето на вземания. Цесията става ефективна спрямо длъжника и трети страни от момента, в който длъжникът е информиран за нея. Този процес на уведомяване може да се извърши по различни начини. Законодателството в някои случаи изисква уведомлението да бъде направено писмено и дори да бъде заверено нотариално, особено ако прехвърлянето включва важни права и задължения - например вземане, което е обезпечено с ипотека върху недвижим имот.
Уведомлението до длъжника играе централна роля в правната сила на цесията, тъй като действието ѝ във времето може да влияе на резолюцията на правни спорове. Ако длъжникът извърши плащане на оригиналния кредитор преди да е получил известие за цесията, плащането се счита за валидно и освобождава длъжника от неговите задължения. Това означава, че новият кредитор не може да предявява искове към длъжника за сумата, която вече е платена.
В ситуация, когато длъжникът е уведомен за цесията и след това изплати дълга си на предишния кредитор (цедента), плащането се счита за неоснователно, тъй като правото на вземане вече принадлежи на новия кредитор (цесионера). В този случай, цесионерът има право да потърси правата си в съда, за да възстанови дължимите суми, тъй като правото на вземането е прехвърлено на него и всяко плащане след уведомлението трябва да бъде направено директно към него.
-
Невъзможност за прехвърляне чрез цесия:
Не всички вземания и права могат да бъдат обект на цесия, като законовите рамки включват специфични ограничения за някои видове права и вземания. Законодателството забранява прехвърлянето на вземания за издръжка или пенсия, което отразява защитата на основни социални права, като осигурява, че тези средства остават на разположение на първоначалния получател. Също така, правната система поставя бариера пред прехвърлянето на лихви без главница, което поддържа свързаността между основното задължение и свързаните с него финансови ангажименти.
Освен това, не може да се прехвърля право за разваляне на двустранен договор без съгласието на двете страни участващи в договора, тъй като това би засегнало основни принципи на договорното право и взаимното съгласие за изменение или прекратяване на договорни отношения.
По отношение на правата, които са тясно свързани с личността, като правото на име, семейни права, правото на пенсия, издръжка или стипендия, те също са защитени от цесия поради тяхната личностна и неимуществена същност. Тези права обикновено са предназначени да защитават личните интереси и благосъстоянието на индивидите и не могат да бъдат предмет на търговска сделка или прехвърляне на трети лица без изричното им съгласие.
Тези ограничения подчертават важността на защитата на личните и фундаментални права в контекста на цесиите, осигурявайки, че сделките не застрашават основните човешки и социални интереси.
-
Заключение
Цесията играе ключова роля в управлението на кредитния риск и оптимизирането на финансовата стабилност на предприятията. Важно е кредиторите и цесионерите да разбират добре своите права и задължения, както и да се придържат към най-добрите практики и законови изисквания, за да избегнат правни и финансови рискове, свързани с цесията. Препоръчваме Ви наемането на адвокат в случай, че Ви предстои сключване на договор за цесия за да се гарантира, че всички аспекти на сделката са правилно адресирани и съобразени със законовите изисквания. Адвокатът може да помогне в анализа на договорни клаузи, оценяване на рисковете и управлението на взаимоотношенията с другите страни. Това е особено важно в сложни случаи, където финансовите и правните последици могат да имат значително въздействие върху бизнес операциите и финансовото здраве на вашата организация