I. Какво представлява завещанието?
Завещанието е едностранна, формална и отменима правна сделка, чрез която едно лице (завещател) определя кой ще наследи неговото имущество след смъртта му. Това е един от най-важните инструменти за планиране на наследството и защита на интересите на наследниците. Завещанието дава възможност на всеки човек да разпореди своето имущество според личните си желания, без да се ръководи единствено от предписаните от закона наследствени дялове.
Основни характеристики на завещанието:
-
Лична сделка – завещанието трябва да бъде съставено лично от завещателя. Не може да бъде съставено чрез представител или по пълномощие.
-
Формална сделка – законът предвижда специфични изисквания относно формата на завещанието, които трябва да бъдат спазени, за да бъде валидно.
-
Отменима сделка – завещанието може да бъде отменено или променено по всяко време от завещателя до неговата смърт.
-
Разпореждане с имущество – чрез завещанието завещателят може да определи както универсални наследници (наследници на цялото или част от имуществото му), така и частични наследници или заветници (лицата, които получават определени конкретни активи или права).
-
Действие след смъртта – завещанието поражда правни последици едва след смъртта на завещателя.
Видове завещания
Съгласно Закона за наследството (ЗН), завещанието може да бъде:
-
Саморъчно завещание – написано изцяло от завещателя, с дата и подпис. Това е най-разпространеният вид завещание, но лесно може да бъде изгубено или подправено.
-
Нотариално завещание – изготвя се от нотариус в присъствието на двама свидетели, което гарантира неговата автентичност.
Условия за действителност на завещанието
За да бъде едно завещание валидно, то трябва да отговаря на следните изисквания:
-
Дееспособност на завещателя – трябва да е навършил 18 години и да не е поставен под пълно запрещение.
-
Лично – завещанието не може да бъде съставено чрез пълномощник.
-
Спазване на законовата форма – саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, а нотариалното – изготвено по надлежния ред от нотариус.
-
Ясно изразена воля – завещанието трябва недвусмислено да указва кои лица получават наследството и какви са техните дялове.
II. Нищожно и унищожаемо завещание
1. Нищожно завещание
Нищожността на завещанието означава, че то няма правно действие още от момента на съставянето му. Основните основания за нищожност са съгласно чл. 42 от Закона за наследството:
-
Неспазване на законовата форма – ако завещанието не е написано ръкописно (когато е саморъчно) или не е подписано от нотариус (когато е нотариално) – чл. 25 и 27 ЗН.
-
Липса на дееспособност на завещателя – ако завещателят е бил под запрещение или в момент на психично заболяване, което е повлияло на неговата воля – чл. 13 ЗН.
-
Нарушение на закона или добрите нрави – ако завещанието съдържа разпореждания, които противоречат на закона или обществения морал – чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
-
Извършено чрез измама, насилие или заплаха – ако завещателят е бил подведен или принуден да направи завещанието под натиск – чл. 30 ЗЗД.
2. Унищожаемо завещание
Унищожаемостта означава, че завещанието е действително до момента, в който не бъде атакувано в съда и не бъде признато за недействително. Основните основания за унищожаемост са съгласно чл. 43 от Закона за наследството:
-
Завещателят е действал в състояние на грешка – ако завещателят е бил заблуден относно обстоятелствата, свързани с неговото имущество или наследници – чл. 44 ЗН.
-
Психично разстройство, което не води до пълно запрещение – ако завещателят е бил временно в състояние, което е повлияло на неговата способност да изрази свободна воля.
-
Наличието на пороци на волята – ако завещателят е бил манипулиран или повлиян от лица, които са имали интерес от съдържанието на завещанието – чл. 45 ЗН.
Унищожаемото завещание може да бъде оспорено само от лица, които имат правен интерес (наследници, кредитори), и в определен срок след смъртта на завещателя – чл. 46 ЗН.
III. Тълкувателно решение № 2/2023 на ВКС
Върховният касационен съд (ВКС) издаде Тълкувателно решение № 2/2023, с което уеднакви съдебната практика относно завещанията, съдържащи благодарност за положени грижи или очакване за бъдещи грижи. Основният въпрос, който стоеше пред съда, беше дали такива завещания могат да бъдат обявени за нищожни на основание възмезден характер на сделката.
Основни правни въпроси и отговори, дадени от ВКС:
-
Има ли разлика между завещание и възмездна сделка?
-
ВКС постанови, че завещанието е безвъзмездна правна сделка, която не може да се счита за договор с насрещни задължения. Очакването на грижи не поражда задължение за наследника.
-
-
Какви мотиви могат да съдържат завещанията?
-
Съдът прие, че мотивите на завещателя не могат да бъдат основание за нищожност на завещанието, освен ако не противоречат пряко на закона или добрите нрави.
-
-
Може ли завещанието да се оспори само заради очакване за бъдещи грижи?
-
ВКС подчерта, че завещания, направени в знак на благодарност за положени грижи или с очакване за бъдещи грижи, не са нищожни само на това основание. Те трябва да бъдат анализирани в цялост.
-
-
Какви са правните последици от решението?
-
Това тълкувателно решение унифицира съдебната практика и гарантира, че съдилищата няма да обявяват завещания за нищожни, само защото завещателят е изразил благодарност или очакване за бъдещи грижи.
-
Съдът даде насоки за анализа на действителността на завещанията и подчерта, че всяко завещание трябва да се разглежда според конкретните обстоятелства.
-
В заключение, Тълкувателно решение № 2/2023 на ВКС осигурява правна сигурност на завещателите и техните наследници, като гарантира, че мотивите на завещателя няма да бъдат единствено основание за оспорване на завещателните разпореждания.
IV. Как се отменя завещание?
Завещанието може да бъде отменено по няколко начина:
-
Чрез ново завещание – ако съдържа противоречащи разпореждания, по-новото отменя предходното.
-
Чрез унищожаване – ако завещателят унищожи документа (например го изгори или разкъса).
-
Чрез изрична отмяна – завещателят може изрично да заяви в ново завещание, че отменя предходното.
-
Чрез съдебна отмяна – възможна е отмяна на завещанието по съдебен ред, ако бъдат доказани пороци в неговото съставяне или несъответствия с правните изисквания.
V. Оспорване на завещанието по съдебен ред
Завещанието може да бъде оспорвано в съда по исков ред от лица, които имат правен интерес (наследници по закон, кредитори и др.). Оспорването може да бъде основано на:
-
Нищожност – при неспазване на формата, липса на завещателна дееспособност или противоречие със закона.
-
Унищожаемост – ако завещанието е съставено при измама, насилие, грешка или заблуда.
-
Накърняване на запазена част – наследници с право на запазена част (низходящи, родители, съпруг) могат да искат намаляване на завещанието до размера на тяхната запазена част.
Съдебното производство по оспорване на завещание включва представяне на доказателства (експертизи, свидетелски показания) и завършва с решение, което може да потвърди, измени или отмени завещателните разпореждания.
Срокове за оспорване и отмяна на завещанието
Законът за наследството предвижда конкретни срокове за предявяване на искове за отмяна или оспорване на завещателни разпореждания.
-
Срок за иск за унищожаемост – съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за наследството, искът за унищожаване на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за основанието за унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
-
Оспорване поради накърняване на запазена част – съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, когато наследник с право на запазена част (низходящи, родители, съпруг) не може да получи полагаемата му част, той може да иска намаляване на завещателните разпореждания в рамките на пет години от откриването на наследството.
-
Иск за нищожност – съгласно чл. 42 от Закона за наследството, завещателното разпореждане е нищожно, ако при съставянето му не са спазени предвидените законови изисквания. Нищожността може да бъде установена по всяко време и не се погасява по давност.
-
Отмяна поради измама, насилие или грешка – съгласно чл. 43 от Закона за наследството, завещателно разпореждане, направено под влияние на грешка, насилие или измама, подлежи на унищожаване по искане на заинтересовано лице в срок от три години от узнаването за причината за унищожаемостта.
VI. Вписване на завещанието
Вписването на завещанието е процес, който осигурява публичност и правна сигурност на последната воля на завещателя, особено когато тя засяга недвижими имоти.
Значение на вписването:
-
Оповестителна функция – Вписването в Имотния регистър прави завещанието достъпно за трети лица, като по този начин защитава правата на наследниците и предотвратява евентуални спорове.
-
Приемане на наследството – Действията по вписване могат да се разглеждат като конклудентни действия по приемане на наследството или завета. Например, подаването на молба за вписване от страна на наследника или заветника може да се счита за израз на намерение за приемане на наследството.
Процедура по вписване:
-
Обявяване на завещанието – Преди вписването, саморъчното завещание трябва да бъде обявено от нотариус или съдия по вписванията. Обявяването се извършва чрез съставяне на протокол, в който се описва съдържанието на завещанието.
-
Подаване на молба за вписване – Молбата за вписване може да бъде подадена от:
-
Нотариуса, обявил завещанието.
-
Наследника или заветника, в чиято полза е завещанието.
-
Всяко лице, което има интерес от вписването.
Вписването може да се извърши въз основа на официално заверено извлечение от завещанието, което съдържа съществените му условия.
-
-
Вписване в Имотния регистър – След подаване на необходимите документи, съдията по вписванията разпорежда вписването на завещанието в съответните книги. Това действие осигурява публичност и противопоставимост на завещанието спрямо трети лица.
Правни последици от вписването:
-
Противопоставимост – Вписаното завещание има действие спрямо трети лица, които не могат да се позовават на незнание за неговото съществуване.
-
Начало на давностни срокове – Вписването може да определи началото на давностни срокове за оспорване на завещанието или за упражняване на права по него.
VII. Как да изготвим завещание без риск?
За да се избегнат бъдещи спорове, препоръчително е:
-
Завещанието да бъде съставено в ясна и недвусмислена форма.
-
Ако е саморъчно, да бъде съхранявано на сигурно място (например при нотариус или доверено лице).
-
Да се консултирате с адвокат, за да сте сигурни, че завещанието не съдържа пороци, които могат да доведат до неговата нищожност или оспорване.
Заключение
Завещанието е мощен инструмент за уреждане на наследството, но неговото изготвяне изисква внимание към детайла и юридическа експертиза. За да избегнете бъдещи проблеми, потърсете съдействие от адвокатска кантора "Попов и Андонов", където ще получите професионална консултация и защита на вашите интереси.